На 4 октомври 1957 г. Съветския съюз пуска в орбита своя Спутник

На 4 октомври 1957 година Съветския съюз пуска в орбита своя Спутник и галактическата епоха стартира. А с нея стартира и въображението на мнозина за тайните на космоса. И тайните на международното правителство… Ето няколко въображения в тази посока.

Започваме с австрийският астроном Ханс Хьорбигер (1860–1931, на фотографията горе) не има вяра в звездите и в една своя много авторитетна книга от 1913 година изненадващо твърди, че Млечният път е изработен напълно от лед. Според Хьорбигер поредност от солидни ледени блокове с размера на планетата се носят там в космоса, обграждайки цялата ни Слънчева система в непрогледен бял пръстен. Светлината от няколко действителни слънца, които са оттатък ледения пръстен, минава през тях и кара масивните му ледени кристали да блестят като по този начин дава на наблюдаващите на Земята единствено илюзията за милиарди звезди в необятната мрачевина на вселената.

Други астрономи може и да се опитат да му покажат фотоси на звездите на Млечния път, с цел да потвърдят своя случай, само че Хьорбигер има елементарен отговор за всеки от тях: всички сходни изображения са просто имитации. Що се отнася до всевъзможни досадни математически възражения, които биха могли да бъдат отправени към неговото предложение, Хьорбигер има още по-прост отговор: „ Математиката – споделя той нееднократно – е нищо друго с изключение на неистини! “.

Пълната доктрина на Хьорбигер, напълно без математически доказателства, е наречена Welteislehre или Световна доктрина за леда.

През 50-те години Джон Брадбъри, ортопед (тогава „ хироподист “) от Англия, създава нов тип телескоп, цялостен с невероятните 15 лещи. Според Брадбъри колкото повече лещи има в телескопа, толкоз по-добра панорама към небесата ще се получи. И неговият телескоп му разрешава да види самия борд на Вселената, който съгласно него е правоъгълен, магнитен и изработен от метал. Специалният му телескоп също по този начин по някакъв метод разрешава на Брадбъри да разбере, че Земята въобще не е сферична, а е плоска от горната страна, където живее човечеството, и полусферична изпод, „ като грейпфрут, кръстосан на половина “.

Що се отнася до Луната, Брадбъри споделя, че тя е построена от тънка обвивка от въглерод с дебелина 3-5 сантиметра и леко изпъкнала. Докато пътува през небето, той натрупва огромни количества фосфоресциращ пластилин от някакъв незнаен източник – от ден на ден и повече всеки ден, до момента в който не се покрива напълно с него, което довежда до това, което назоваваме пълнолуние. След това, когато тежестта на този пластилин става прекомерно огромно, то стартира пък да отпада, до момента в който не падне цялото и въобще не можем забележима Луната.

Една нощ през 1953 година Брадбъри твърди, че вижда великански пръст от пластилин да излиза от върха на Луната, в действителност забележителна панорама, само че и такава, която никой различен не е съумял да удостовери, защото никой различен астроном не има един от мощните му телескопи. Причината, заради която никой не има едно от тези устройства, е, че като гледа през толкоз доста стъкло, Брадбъри вижда единствено силно изкривени изображения, които по никакъв начин не наподобяват на действителността.

Самюел Шентън (1903–71) е водач на Международното общество за проучване на плоскаta земя (IFERS), което самичък той основава през 1956 година Любимата на мнозина „ плоска земя “ на Шентън, съгласно него, е най-добре описана като гигантска бисквита, заобиколена от голяма овална стена от кубчета лед. През 1962 година Шентън изяснява основите на своята доктрина по следния метод: ‘Виждате ли, светът е плосък, като плоча. Той е постоянен и не се движи или върти.

Той е заобиколен от солидна ледена бариера и всичко това е на дъното на [цилиндрична] яма в това, което ние назоваваме „ Майката Земя “, която е низина, толкоз огромна, че е безкрайна. Когато пътуваш по света и се прибереш на същото място, това е като да обиколиш ръба на чинията. “ Освен това Шентън допуска, че изчезналите хора, които един ден напущат домовете си и по-късно в никакъв случай не се връщат, може просто да са отишли ​​твърде надалеч инцидентно и по-късно да са паднали от ръба на света, до момента в който се пробват да се оправят с ледената бариера.

Като се има поради естеството на вярванията на Шентън, настъпването на галактическата епоха се оказва много дразнещо за него. На 24 декември 1968 година той наблюдава как НАСА извършва долна съгласно него неистина. Пред телевизионна публика от към 500 милиона, които гледат онлайн, астронавтите от Аполо 8 обръщат камерата си към самата Земя, показвайки притеснителни доказателства, че тя е в действителност кръгла. Шентън обаче има вяра, че Библията потвърждава, че Земята е плоска и прави извода, че тези фрагменти са просто „ лъжливо покривало “ от НАСА, а до април 1969 г. изобличава екипажа на Аполо 8 в шокиращо изявление за Birmingham Evening Echo. Над нашата Земя, споделя той, има голяма водна маса, от която все още сме предпазени от огромен въздушен мехур. Атомна детонация или гигантско земетресение може да накара този въздушен мехур да изскочи и светът още веднъж да се наводни, както в дните на Ной. Шокът от второ „ Голямо наводняване “, предсказано от Шентън, може да бъде толкоз голям, че да накара дискообразната плоска земя да се върне в незнайната си до момента истинска форма…

През 19 век, преди да разполагаме с технологията да разберем в действителност какви са изискванията на другите близки планети, сред астрономията и спиритизма стартират да се появяват странни връзки и самозвани екстрасенси настояват, че са пътували до места като Марс и Венера, употребявайки своите астрални тела. Например, през 1895 година полковник Албер дьо Роша (1837–1914) – французин, който харесва както душевен проучвания, по този начин и хипнотизъм – е извикан да помогне на фамилна другарка, с псевдонима Мирей, която страда от някакво заболяване.

Знаейки за уменията му в хипнотизма, Мирей се надява, че дьо Роша ще може да помогне за облекчение на страданията й. Той го направи, само че по време на една трансова сесия Мирей твърди, че се издига през галактическото пространство, което тя счита за светещо и цялостно с „ фантоми “, единият от които е неин другар от детството на име Виктор. Мирей споделя, че посещава Марс в астралната си форма, но един ден наподобява като че ли тялото й е ненадейно превзето от духа на Виктор.

Първоначално той е заинтригуван за какво е облечен в дамски облекла, само че откакто се успокои, Виктор изясни, че след гибелта си той живее измежду планетите – форма на битие, за която може да даде малко информация отвън любопитната детайлност, че всички мъртви хора имат ръце, които действат и като гениталии, или „ органи за обвързаност “. Според Виктор с течение на времето тези ръце се усилват и постоянно са приемани за благ крила, когато станат в действителност великански небесни пениси. Може би е изненадващо, само че полковник дьо Роша отхвърля да повярва на историята на Виктор.